Welcome to the Bulgarian School of Minnesota – “Saints Cyril and Methodius”
Mission
The mission of Saints Cyril and Methodius is to support and conduct education of Bulgarian language, history, culture, folklore, and customs in the Twin Cities area. We do so through Bulgarian language and dance classes for children and adults, partnerships & events with other arts, music and dance organizations.
Goals
- Preserving the knowledge of Bulgarian language, history and traditions among Bulgarian families and especially children
- Strengthening the Bulgarian community in the Twin Cities area through events and collaboration
- Reaching out to non-Bulgarians in the Twin Cities area who have an interest in any aspect of Bulgarian culture (cuisine, history, music, dance, movies, books, etc.)
To help reach our goals, we have formed and will continue to establish partnership agreements with different public and private entities. We have interacted with organizations such as the Greek Orthodox Church „St George“, Ethnic Dance Theater, Tapestry Folk Dance Center, Minneapolis Public Library, the Roseville Library, Festival of Nations, International Children’s Festival, Balkanicus Institute for Balkan Art, Culture and History, and the Minneapolis Film Association.
Classes and Activities
Classes are taught by native Bulgarian speakers and are based on methods and materials supported by the Bulgarian Ministry of Education.
- Group 1 (3 - 5 yrs)
- Group 2 (6 - 8 yrs)
- Group 3 (9 - 12 yrs)
- Group 4 (8 - 12 yrs)
- Bulgarian Folklore Dance
In our youngest group, the activities are focused on enriching vocabulary in Bulgarian through storytelling, poems, songs, and games. The children are introduced to numbers and letters of the alphabet, which serves as a foundation for advancing to the next group.
Teachers: Meglena Lilova & Daniela Kinova
In this group, the activities focus on forming syllables, writing and reading, grammar, and text analysis. The children in this group already have a relatively good basic knowledge of the Bulgarian language, and in class, we simply build upon and refine their language skills.
Teachers: Yana Ganeva & Daniela Kinova
This is our largest group, and the children here can comfortably write, read, and converse in Bulgarian. In this class, the children continue with grammar and also study topics related to Bulgarian studies and the history of Bulgaria. In this group, we also start preparing children who wish to take the bilingual exam, which is validated through an exam administered by professors from Sofia University.
Teachers: Mihail Changalov & Hristina Markova
In this group, we accept children who have no prior instruction or knowledge of the Bulgarian language. Here, the teachers start teaching Bulgarian from the very beginning, with the material tailored to the age and abilities of each student.
Teachers: Pamela Marindoneva & Iliyana Beneke
Our club teaches children from Bulgarian descent, the magic of Bulgarian folklore dance. Kids Dance group “Shevitza” was formed from the Bulgarian School of Minnesota “Saints Cyril and Methodius” in September 2009, and has been attracting new students each year. The two groups have been exposed to different dance styles, techniques, and rhythms of individual ethnographic regions of Bulgaria. They’ve had numerous performances and participation in festivals, dance events, and holiday celebrations.
Teacher: Elena Momtcheva
News Feed
Знаехте ли, че приказката за Родопис (Rhodopis) - прототипът на древната Пепеляшка, произхожда от българските земи? . Древната приказката за Родопис (Rhodopis) е прототипът на известната ни приказка за Пепеляшка, записана за първи път от гръцкия географ Страбон в неговата „География“, описана по-късно и от римския оратор Елиан (ок. 175-235 г.) в неговата „Различна история“. . Родопис е робиня от Родопите и се омъжва за фараона на Египет, след като орел открадва един от нейните сандали (докато се къпела във водите на Нил) и го пуска в скута му. Тази версия, която датира от първи век сл. н. е., е един от най-ранните записани варианти на Пепеляшка. . Още ... https://samou4itel1.blogspot.com/2024/09/rodopis.html
In Memoriam: С голямо прискърбие искаме да ви уведомим за ненавременната кончина на Виктор Тодоров, преподавател по арабистика в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”, а така също и съпруг на нашата съгражданка и ненадмината преводачка от и на български език г-жа Анджела Родел. Колективът на Българското Училище в Минесота, както и всички сънародници намиращи се в тази част на Америка, изразяваме най-искрени съболезнования на г-жа Родел за нейната огромна загуба! Искаме също така и да й напомним да е силна, да се уповава на прекрасните спомени които са споделяли и да не се съмнява, че винаги може да разчита на българските си приятели от Минесота! Нашите молитви и мисли са с г-жа Родел и семейството й в този толкова труден за тях момент. 🙏❤️🙏 In Memory: With heavy hearts we would like to inform you about the untimely passing of Mr. Viktor Todorov, faculty member of Sofia University and expert Arabist, who was also married to our fellow Minnesotan Ms. Angela Rodel. The Bulgarian School of Minnesota along with all Bulgarians here are expressing deep condolences to Ms. Rodel and her family for their loss. Please continue to keep her and her family in your thoughts and prayers! 🙏❤️🙏
С този пост ще ви помолим, ако разполагате с фотографии на Добруджански възглавници с този мотив да ни ги покажете. Например на снимката от Историческия Музей в Генерал Тошево от 2018 година се вижда, че във фонда си имат подобна възглавница. Ако някой има по-качествена снимка от тази, която ви показваме ще бъдем изключително благодарни да видим детайлите по възглавницата. На тези битови възглавници от Добруджа виждате запазена хилядолетна традиция. Този тип възглавници са характерни за Добруджа. Като етнографска група Добруджанци са формирани в края на XVIII и началото на XIX век. Ето тук имаме един привиден парадокс. Сред най-късно образувалата се етнографска група намираме разнообразие от версии на нефритените артефакти открити отново по нашите земи на 8 000 години. Да предположим, че отделните групи приселци образували Добруджанците са били носители на тези мотиви. Това предположение е вярно, но стиловете ще са различни. Тази етнографска група е от балканци, поленци (не поляци) и рупци. В нея има и шиковци (От Сърта), хърцои, гребенци (кореняците Добруджанци), гагаузи и тракийци. Сами виждате, че има богато разнообразие от групи. Всички те са българи но са носители на своите особености от изворните им поселения. Конкретно тези възглавници които виждате показани са от Северно Добруджански приселци. Тази характерна стилистика е местна. Има два възможни варианта на обяснение. 1. Стила е образуван сред Северно Добруджанското население след неговото обособяване като нова група със своите особености в облеклото и бита. 2. Стила е местен и съществува преди обособяването на самата група и придошлите приселци я възприемат като своя и започват да я практикуват. Въпроса е от кого я възприемат след като се твърди, че Добруджа е обезлюдена? Ето какво пише в своя автореферат Доц. д-р Мартин Иванов "...котленските чорбаджии, прочути със своето богатство и огромните си стада, които наброяват по няколко десетки хиляди овце, са принудени да изоставят зимната паша в „Дольното поле“ край Бургас, което след 40-те години на века започва да се обработва много по-масово. Вместо това котленци прехвърлят стадата си в Добруджа, почти обезлюдена след серията от руско-турски войни." Официално се твърди, че "От средата на 15-ти век коренното българско население на Северна Добруджа е прогонено или турцизирано от османците. Областта е заселена с турци и татари, за да служат като бариера за нахлуванията от северо-изток на московци, поляци и казаци към Константинопол. Привлечени от обширните й почти девствени поля, останали безлюдни заради войните, в Северна Добруджа постепенно се заселват и малки групи украински казаци, московски липовани, кримски татари, цариградски гърци и арменци, елзаски немци, италианци, власи, молдовани и трансилвански мокани." От споменатите единствено власи, цариградски гърци, молдовани и мокани имат балканска близост за да са носители на тези мотиви, но поне на нас не ни е известна тази стилистика да е характерна за някой от споменатите групи. "Към средата на 18-ти век българският елемент започва да се завръща. Българите са предпочитани като заселници от местните османски велможи заради тяхната работливост, земеделски умения и предприемчивост. Така се стига до противоречието – местната османска власт да насърчава българските заселвания с цел увеличаване на приходите си, а централната в Цариград да ги възпрепятства, за да не се нарушава мюсюлманския защитен масив, който пази вътрешността на Румелия от московците. Така към началото на 19-ти век българското население в Северна Добруджа е вече значително и преобладава. " При руско-турската война цветущите български селища са превърнати в руини и обезлюдени. Българското население е отведено в Бесарабия. Ново разорение следва 20 години по-късно при войната от 1828-29 г. В началото на 30-те години на 19-ти век населението на Северна Добруджа е намалено до 20 хиляди души. Българската предприемчивост и устойчивост обаче отново вземат връх – и за по-малко от 40 години Северна Добруджа отново се превръща в преобладаващо българска османска провинция, чийто етнически състав иначе е доста пъстър. Българи от Бесарабия и Източна Стара Планина – предимно от района на Котел, Жеравна и Медвен - отново заселват северо-добруджанската пустош и разорават девствените й поля. Българите се превръщат в най-проспериращата и най-силната икономически етническа прослойка в областта. Безспорна българска твърдина в Северна Добруджа през 19-ти век се оказват градовете Тулча и Бабадаг със заобикалящите ги десетки чисто български села. В Тулча е отраснал известният български революционер Стефан Караджа. В горите на планината Бабадаг през 1875 г повежда чета поп Харитон, който преди това учителства в тамошните български села Касапкьой и Карапанкьой. „Бабадагско-Тулчанската група български села представя от себе си компактна маса българско население, което живее в 55 села и то все такива, които имат изключително или предимно български характер. Те се редят от двете страни на пътя, който води от Кюстенджа за Бабадаг и оттам за Тулча или за Исакча,така щото областта, която заемат, представя от себе си триъгълник, ограден от двете страни с морето и Дунав, а от трета - с права линия между Кюстенджа и Исакча. Когато човек пътува в тоя дял на Добруджа, чувствува се като в някоя от най-чистите български покрайнини. Единичните села с руско, румънско или татарско население, които би се срещнали и то предимно в периферията, се губят между българските села и не могат да повлияят ни най-малко за изменение на общото впечатление. Етническият характер на тоя добруджански кът се е отразил и върху градовете Тулча и Бабадаг, гдето българският елемент не само в турско време, когато той е имал изключително в свои ръце търговия и занаяти и е бил едничък носител на култура и просвета.“ / „Научна експедиция в Северна Добруджа, 1917 г“/ Източник: https://izgubenabulgaria.com/mobile-sev.dobrudja-tour-site.html Обективно погледнато от информацията, която съществува се вижда, че макар и силно обезлюдявана, Добруджа всъщност никога не е губила напълно своето местно българско население. Ето от кого възприемат и особеностите в облекло и други текстилни произведения новодошлите българи. Всеки носи със себе си своите особености, но идвайки при вече живеещите местни българи, те стават част от същата местна група. Българското училище в Минесота попадна на две много интересни книги които разглеждат въпроса за везбеното творчество на народа ни, а именно книгите „СЪРМАН“ и „ЕЛБЕТИЦА“, така че който се интересува от подробности - винаги може да потърси по-подробна информация.